(6.1) Какво всъщност стои зад понятието “човеколюбие”?

Като цяло, за да се доберем до някаква адекватна представа за съдържанието зад думата “човеколюбие”, е необходимо да надраснем старозаветния принцип “Око за око, зъб за зъб”. T.e. да разкъсаме причинно-следствената верига, наречена “карма” и да си дадем възможност да встъпим в съдбата си.

Когато изграждаме връзките помежду си чрез принципите на кармата, ние даваме своя принос в създаването на общности, които обслужват Матрицата. Тяхна основа са добродетелите и търпимостта. Неудобството на този вид взаимовръзки е, че не са съобразени с факта, че отделният човек има нервна система, а тя – свой предел на търпимост, отвъд който следва нетърпимост и... срив на всяка нравственост и добродетел.

Получава се така, че само в един миг човеколюбието се превръща в своята противоположност и... нека да погледнем истината в очите: въпреки че сме нравствени, добродетелни и търпеливи, ние живеем в среда, изтъкана от нечовеколюбие.

Това е затворен кръг, който в средновековната алхимия е познат под името "уроборос". Изобразява се като змия, захапала собствената си опашка.

(6.2) Човечеството срещу автентичния човек
В момента човечеството е застинало точно в това състояние на "уроборос" и все още живее в причинно-следствения кръговрат. По тази причина ходът на неговото развитие не може да бъде нито пример, нито ориентир за автентичния човек. Същото важи и за общностите, изградени на затворен принцип. Те раждат безмилостно жестока борба, насочена навън или навътре в общността. Матричният човек не прави изключение – или търси виновен, или наказва себе си и в крайна сметка му се налага да потиска нервната си система, за да отрича диалектическата си природа.

Матрицата е склад за бъгове и всички поправки и подобрения, които внасяме в нея, само увеличават обема на боклука. В същото време забравяме, че:

входове към автентичната реалност са естествените природни бъгове на Матрицата и по тази причина няма нужда да поправяме голяма част от тях.

Едно от затрудненията за встъпване в автентичната природа идва от липсата на разбиране, че при нея няма род и народ. Входът към автентичността изисква да поддържаме импулса, пораждащ човеколюбие, а с това ни поставя в контраст с нивото на човечеството и старозаветните общности, които вечно ще бъдат жадни за оцеляване.

Отделният човек, който върви по пътя на собствената си автентичност, е изправен пред едно особено предизвикателство: как да потопи импулса на човеколюбието в своята воля, за да го проявява чрез дела и поведение, вместо само да философства върху него.

В автентичната реалност “делата говорят” и това се случва, защото волята не е просто щение, а е в пряка връзка с въплътената Божия Воля, която наричаме Слово.

(6.3) Жадни за оцеляване или процъфтяващи

Днес сме склонни да се възприемаме като човеколюбци, когато сме толерантни и любезни, или когато търсим омиротворение. Не си даваме сметка, че същинското човеколюбие е семе, което сами засяваме в собствената си воля, преди да го търсим и изискваме от другите хора.

А за да стигнем дотам, че да държим в ръка това семе, първо трябва да се свържем с мисията на човечеството и да приемем Любовта и Безусловността за свое кредо; после, да посеем в сърцата си Милостта, преди да кажем, че обичаме, и чак тогава ще ни бъде позволено да засеем семето на “Любов към човека”.

Тези три стъпки са последователните етапи, чрез които се реализира новозаветния процес, наречен “жизнеутвърждаване”. Неговото разгръщане се нуждае от:

• търпение вместо търпимост;

• търпелив ум, който различава Любовта и Безусловността от граматически правилното, но абстрактно и нищоказващо понятие “безусловна любов”;

• търпеливо сърце, което да бъде жив Дом на Милостта;

• търпелива воля, която да бъде съсъд на Сътворението.

Старозаветният матричен човек е като Луната. Той само отразява. Отвътре е сив, изключен от живота и неалхимичен.

Новозаветният автентичен човек е като Слънцето. Той непрекъснато бушува отвътре, за да излъчи от себе си огъня на Живота. Той е алхимичен.

(6.4) Концепция "из отвътре"
Лесно можем да се поддадем на убеждението, че живеем едновременно в безброй различни слоеве на реалността. Това се случва, защото докато взаимодействаме помежду си, преживяванията ни се преплитат:
(1) чрез огледалните си неврони обменяме безусловни, мисловни, емоционални и волеви импулси и
(2) по подразбиране възприемаме новопостъпилите за собствени.
(Вижте принципа на този обмен във входящото видео.)

Истината е, че живеем в 4 реалности, но понеже ги смесваме се получава картина "меланж от мисли, емоции и воля".

Всяка реалност внася своята светлина, обогатява общите характеристики на преживяването и с това често ни обърква. Впрочем "често" е меко казано, защото цялата ни светска наука и произтичащите от нея професии и забавления, се развиват върху тази изначално объркана представа за устройството на човека и света.

И все пак, важно е да разбираме, че целият този меланж е необходим, не защото е красив, а за да можем да подредим светогледите си отново. След като вече умовете ни са достатъчно объркани, а с това цялата нервна- и рефлексна-сетивност са в пълен хаос, идва ред да поставим нещата по местата им едно по едно.
Погледнати от този ъгъл наличните хаос, мешавица и грозота имат фундаментално значение за разбирането и осъзнаването на Сътворението и на собствения ни живот.

Златистата сфера, която ползвам като лого в този сайт, наподобява, макар и доста грубо, призмата на светогледа, която се стреми да стане философски камък.

Особеното при нея е, че вътрешността е изпразнена от съдържание и можем да я сравним със решетка, през която преминават различни влияния от нервната и рефлексната ни системи. Последните доста често са агресивни и деструктивни. За да съхрани призмата си, е необходимо собственикът да намира начини да я пази из от вътрешната ѝ страна.

Понастоящем, опората на добродетелите вече не е достатъчна. Необходими са приложни навици, умения и познание, относно употребата на Пътя, Истината и Живота, които се придобиват чрез съблюдаване на регулярност.

До преди разгръщане на просвещенското дело тези знания и умения са били предмет на тайното познание. Днес вече то не съществува в същия смисъл. Сега наричаме "тайно" или онова, което не можем да разберем и обясним, или когато искаме да спекулираме.

След 2012-а, всичко "тайно" се премести във вътрешната страна на човека и отвън вече няма нищо тайно. Всичко, което не разбираме е просто меланж от нервно- и рефлексно-сетивни възприятия.

Разбира се, всяко следващо поколение ще изучава натрупаното отвън познание, но ще търси извора из отвътре. В този смисъл на дневен ред е следната задача: да се научим да боравим с онова, което е там - отвътре. И точно тук попадаме на първата голяма общочовешка уловка, като смятаме, че онова отвътре е някак си реципрочно на това отвън.

Обаче Истината е съвсем друга...
Перлата на автентичността, която наричаме Висш Аз, принадлежи на сферата на Безусловността, следователно няма цена, на която тя да бъде достигната, понеже "цената" е нещо условно. На човечеството му се налага да премине в следващия стадий от развитието си, съгласно Големия План на Сътворението.

(6.5) За кого е предназначено това съдържание?
Сектор “Човеколюбие” е за човека, който иска да е в крак с последствията от третата последна метаморфоза на планетата Земя, а именно въплъщението на Логос Познание.

Този проект има мисията да изрази и популяризира приложната страна на новозаветната концепция “жизнеутвърждаване”. Основните ценности, на които се опира са:

• човеколюбие,

• синхронизация с Невидимия Градеж на Сътворението и

• разбиране и осъзнаване за човешката автентичност и богоподобие.

Моето предложение относно това да придобием приложни навици, умения и познание, които ще определят адекватното ни положение в следващия стадий на общочовешкото развитие, е:

• това да стане чрез 4-те фази на преживяването, съобразно устройството на човешкия организъм. По този начин меланжът на въображаемото и фантазно преживяване ще отстъпи място на познанието за Спиралата на живота, т.е. за Пътят, Истината и Живота.

Ето как съм организирала това тук в сайта:

Модул 1Z “Намиране на автентичните значения” е блог,

в който публикувам теми и цикли, резултат от моите изследвания.

Тук Вие сте в ролята на наблюдател. Винаги помнете колко важна е тя за самите Вас!

Дефинирайте се като "чист наблюдател", без мигновени акции или реакции! Това ще Ви помогне да фиксирате слоевете на меланжа, за да го разгледате внимателно, вместо да го разбърквате още повече.

Модул 2 “Вътрешният психо-соматичен кръговрат”

е онлайн поредица, която можете да достъпите след регистрация в сайта. Регистрацията ни помага да поддържаме доверена и надеждна среда за себеИзследване.

Тук сме в роля-мост: "себеОпознаващ и себеРазпознаващ се човек". Това важи и за мен - автора.

Фокусът в този модул е в това как да се разтъждествяваме от старозаветните модели и причинно-следствени връзки, като същевременно възприемаме качествения общочовешкия опит, натрупан чрез тях.

Целта е частично да преустановим режима на автопилот, който се управлява от сетивността на нашите организми и от суеверията, като недоразбрана мъдрост. Смисълът е в изработването на базови навици и умения, чрез които всеки от нас започва да управлява своя вътрешен психо-соматичен кръговрат.

Още, задълбочаваме разбирането си за разликата между диалектическите принципи:

• "оцеляване" и "жизнеутвърждаване";

• светлина и сянка,

• небе и земя,

• личност и индивидуалност.

Всичко това става достъпно за нас благодарение на общочовешкия опит, придобит от двата, вече изминали стадия на развитието:

• стадий 1 - изследване на "Бог" като абсолютно единство и

• стадий 2 - изследване на "Бог" като алхимия между полярности.

В източната (нехристиянска) традиция това е познато, като Дао. В диалектиката на Хегел е познато като единство и борба на противоположностите.

Модул 3 “Индивидуалният градеж” е следващата крачка,

съотносима към изискванията на времето, в което живеем. В общочовешки план тя отразява преминаването към следващия нов стадий - изследване на "Бог", като триединство. В плана на отделния човек това са навиците, уменията и познанието, чрез които той става способен да поеме своята собствена съдбовна отговорност, за да разкъса причинно-следствените вериги на личната и общностна карма.

Достъп до този модул ще имате след като сте преминали предишния. Логиката е в необходимостта да надграждаме върху здрава основа.

Тук сме в роля-градеж, която наричам "себеРазбиращ се и себеОсъзнаващ се човек".

Фокусът е в това как да достигнем самостоятелност от родово-колективното, от споделеното, от масите, от тълпите... Самостоятелност, която ни е необходима, за да подхранваме собствената си свободна воля в лоното на Световната воля.

Целта е чрез изследване на "Бог" като триединна същност да достъпим познанието за принципите, които изграждат и поддържат нашата психо-соматика. В едно по-напреднало ниво на индивидуалния градеж, пред човека се откриват уменията за висш пилотаж по Спиралата на живота.

В диалектиката този градеж е познат като закон за отрицание на отрицанието и неговите три фази: теза, антитеза и синтез. Днес всеки средностатистически гражданин може да изказва мнение, т.е. да поставя теза; някои могат да отричат аргументирано чуждата теза, т.е. да поставят антитеза; но съвсем незначителен брой са онези, които са способни да направят синтез, т.е. да извлекат жизнеспособното от тезата и антитезата, за да създадат устойчив градеж върху тях.

Модул 4 “Кръговрат на отношенията и градеж на общностите на бъдещето върху здравата основа на човеколюбието”

разглежда полето, в което отделният човек може да реализира достойно своята автентичност. Мерило за това е себеуважението, до което израстваме чрез индивидуалния градеж.

Тук влизаме в изпълнение на една изключително благодатна функция. Това е ролята-принос "себеПроявяващ и себеРеализиращ се човек". За нея е необходима своеобразна еманципация от общия ход на Световната еволюция, която да ни позволява да се синхронизираме с мисията на човечеството. Тук е ключът към неповторимия принос на всеки от нас в рамките на Еволюцията на Сътворението.

Не знам какво би казала за това Хегеловата диалектика, но знам, че от приложна гледна точка, са ни необходими навици, умения и познание за това как да се приземим успешно след изпълнение на пилотаж. То е като двупосочно движение по Спиралата на живота и е особено ценно с това, че ни дава възможност да се приземим на собственото си място.

И накрая: много хора тръгват да търсят щастието в живота си с претенцията "да направят нещата по своя начин". Какъв ли е техният начин?

Какъв е Вашият начин?

Изобщо, има ли нещо друго, отвъд универсалните принципи на Сътворението, което да заслужава вниманието ни докато сме в инкарнация?

2026, София-Варна