В момента човечеството е застинало точно в това състояние и все още живее в причинно-следствения кръговрат. По тази причина ходът на неговото развитие не може да бъде нито пример, нито ориентир за автентичния човек. Същото важи и за общностите, изградени на затворен принцип. Те раждат безмилостно жестока борба, насочена навън или навътре в общността. Матричният човек не прави изключение – или търси виновен, или наказва себе си и в крайна сметка му се налага да потиска нервната си система, за да отрича диалектическата си природа.

Матрицата е склад за бъгове и всички поправки и подобрения, които внасяме в нея, само увеличават обема на боклука. В същото време забравяме, че:

входове към автентичната реалност са естествените природни бъгове на Матрицата и по тази причина няма нужда да поправяме голяма част от тях.

Едно от затрудненията за встъпване в автентичната природа идва от липсата на разбиране, че при нея няма род и народ. Входът към автентичността изисква да поддържаме импулса, пораждащ човеколюбие, а с това ни поставя в контраст с нивото на човечеството и старозаветните общности, които вечно ще бъдат жадни за оцеляване.

Отделният човек, който върви по пътя на собствената си автентичност, е изправен пред едно особено предизвикателство: как да потопи импулса на човеколюбието в своята воля, за да го проявява чрез дела и поведение, вместо само да философства върху него.

В автентичната реалност “делата говорят” и това се случва, защото волята не е просто щение, а е в пряка връзка с въплътената Божия Воля, която наричаме Слово.

(6.2) Жадни за оцеляване или процъфтяващи

Днес сме склонни да се възприемаме като човеколюбци, когато сме толерантни и любезни, или когато търсим умиротворение. Не си даваме сметка, че същинското човеколюбие е семе, което сами засяваме в собствената си воля, преди да го изискваме от другите хора.

А за да стигнем дотам, че да държим в ръка семето, първо трябва да се свържем с мисията на човечеството и да приемем Любовта и Безусловността за свое кредо; после, да посеем в сърцата си Милостта, преди да кажем, че обичаме, и чак тогава ще ни бъде позволено да засеем семето на “Любов към човека”, от което цъфти Розата на живота.

Тези три стъпки са последователните етапи, чрез които се реализира новозаветния процес, наречен “жизнеутвърждаване”. Неговото разгръщане се нуждае от:

• търпение вместо търпимост;

• търпелив ум, който различава Любовта и Безусловността от граматически правилното, но абстрактно и нищоказващо понятие “безусловна любов”;

• търпеливо сърце, което да бъде жив Дом на Милостта;

• търпелива воля, която да бъде съсъд на Сътворението.

Старозаветният матричен човек е като Луната. Той само отразява. Отвътре е сив, изключен от живота и неалхимичен.

Новозаветният автентичен човек е като Слънцето. Той непрекъснато бушува отвътре, за да излъчи от себе си огъня на Живота. Той е алхимичен.

(6.3) За кого е предназначено това съдържание?

Градеж “Човеколюбие” е за човека, който иска да е в крак с третата последна метаморфоза на планетата Земя – въплъщението на Логос Познание. Този проект има мисията да изрази и популяризира концепцията “жизнеутвърждаване”. Основните ценности, на които се опира, са човеколюбие и синхронизация с Невидимия градеж, от който черпим знанието за своята автентичност и богоподобие.

Проектът е разделен на 4 модула:

• Модул Z “Намиране на автентичните значения” е блог. 

• Модул 1 “Вътрешният психосоматичен кръговрат” е предоставен онлайн и е със свободен достъп. Той съдържа приложно-познавателни инструменти, които могат да ни служат като щит за надеждна и доверена вътрешна среда.

• Модул 2 “Индивидуалният градеж” е следващата стъпка, която отразява изискванията на времето, в което живеем – да правим крачки в посока към самостоятелност, за да подхранваме собствената си свободна воля.

• Модул 3 “Кръговрат на отношенията и градеж на общностите на бъдещето върху здравата основа на човеколюбието” разглежда полето, в което отделният човек може да реализира достойно своята автентичност, като мерило за това е себеуважението, до което израстваме чрез индивидуалния градеж.